„ДАВАЙ ЗАКУРИМ”
Илья Львович Френкель (1903-1994 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДАЙ ДА ЗАПАЛИМ
Топъл вятър духа, пътят става кишав
и към Фронта южен слънцето клони.
Сняг в Ростов топи се, в Таганрог топи се...
Някога отново ще си спомним тези дни.
Жарките пожарища,
ярка чест в другарите
някъде ний някога
ще си припомним, знам.
Родната пехота,
смелата ни рота,
батальонът ни голям – войнска дружба там!
Дай да запалим, приятелю, след бой,
дай да запалим, другарю мой!
Походи и битки с вражески лавини
ще възпяват хора в братските страни.
И с другари вечер в мирната родина
някога отново ще си спомним тези дни.
Пак Одеса среща своите стопани,
с черноморските звезди ще ни плени.
Славната Каховка, Николаев славен... –
някога отново ще си спомним тези дни.
А когато в спомен мъката отмине,
при любимите ни в светли бъднини,
пътя през Украйна, фронтови години... –
някога отново ще си спомним тези дни.
Ударения
ДАЙ ДА ЗАПАЛИМ
То́пъл вя́тър ду́ха, пъ́тят ста́ва ки́шав
и към Фро́нта ю́жен слъ́нцето клони́.
Сня́г в Росто́в топи́ се, в Таганро́г топи́ се...
Ня́кога отно́во ште си спо́мним те́зи дни́.
Жа́рките пожа́ришта,
я́рка че́ст в друга́рите
ня́къде ний ня́кога
ще си припо́мним, зна́м.
Ро́дната пехо́та,
сме́лата ни ро́та,
батальо́нът ни голя́м – во́йнска дру́жба та́м!
Дай да запа́лим, прия́телю, след бо́й,
дай да запа́лим, друга́рю мо́й!
По́ходи и би́тки с вра́жески лави́ни
ште възпя́ват хо́ра в бра́тските страни́.
И с друга́ри ве́чер в ми́рната роди́на
ня́кога отно́во ште си спо́мним те́зи дни́.
Па́к Оде́са сре́шта сво́ите стопа́ни,
с черномо́рските звезди́ ште ни плени́.
Сла́вната Кахо́вка, Никола́ев сла́вен... –
ня́кога отно́во ште си спо́мним те́зи дни́.
А кога́то в спо́мен мъ́ката отми́не,
при люби́мите ни в све́тли бъднини́,
пъ́тя през Укра́йна, фронтови́ годи́ни... –
ня́кога отно́во ште си спо́мним те́зи дни́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Илья Френкель
ДАВАЙ ЗАКУРИМ
Теплый ветер дует, развезло дороги,
И на Южном фронте оттепель опять.
Тает снег в Ростове, тает в Таганроге...
Эти дни когда-нибудь мы будем вспоминать.
Об огнях-пожарищах,
О друзьях-товарищах
Где-нибудь, когда-нибудь
Мы будем говорить.
Вспомню я пехоту,
И родную роту,
И тебя за то, что ты дал мне закурить.
Давай закурим, товарищ, по одной,
Давай закурим, товарищ мой!
О походах наших, о боях с врагами
Долго будут люди петь и распевать.
И в кругу с друзьями часто вечерами
Эти дни когда-нибудь мы будем вспоминать.
Нас опять Одесса встретит как хозяев,
Звезды Черноморья будут нам сиять.
Славную Каховку, город Николаев –
Эти дни когда-нибудь мы будем вспоминать.
А когда не будет немцев и в помине
И к своим любимым мы придем опять,
Вспомним, как на Запад шли по Украине, –
Эти дни когда-нибудь мы будем вспоминать.
1941 г.
---------------
Руският поет, публицист и преводач Иля Френкел (Илья Львович Френкель) е роден на 9/21 октомври 1903 г. в гр Меджибож, Подолска губерния. Завършва художествения факултет при Висшия художествено-технически институт в Москва и Висши институт за подготовка на идеологически кадри (1933 г.). Първите му публикации в печата са от 1920 г. Член е на Съюза на писателите на СССР (1935 г.). Работи като кореспондент на в. „За честь Родины”, в. „Рабочая Москва” и в. „Рабочая правда”, като редактор в изд. „Молодая гвардия”, завеждащ отдел в сп. „Новый мир”, в Централния институт на профсъюзите, в Съюза на писателите, като областен началник на политически отдел и др. Автор е на стихосбирките „Песня и стих” (1935 г.), „Моряки” (1938 г.), „Друзья-товарищи” (1943 г.), „Стихи и поэмы” (1948 г.), „Лист зелёный” (1954 г.), „Небо, море, земля” (1961 г.), „Я найду тебя” (1967 г.), „Жизнь моя” (1973 г.), „Причал” (1976 г.), „Избранное” (1983 г.), на автобиографичната повест „Река времён” (1984 г.) и др. Умира на 2 март 1994 г. в Москва.